България в „сивия“ списък за пране на пари: Как да излезе?
Вече близо година България е включена в срамния „ сив “ лист на Специалната група за финансови дейности (FATF) като пълномощия със стратегически недостатъци в прането на пари и финансирането на тероризма. С попадането на България измежду група от 20-тина страни – половината от които африкански, като Сомалия, Йемен и Сирия – за България бяха направени набор от рекомендации, които да извърши, с цел да бъде извадена от срамния лист.
С някои изпълнени и с други – към момента не – идната седмица FATF ще прегледа отчет за напредъка на България. Това съобщи Цветелина Стоянова, шеф „ Финансова дирекция “ към ДАНС – главното звено за битка с прането на пари на страната – по време на форума Digi Pay. Тя отхвърли да даде детайлности по отношение на възможното му наличие и начерта напредъка в проекта на българските управляващи за излизане от „ сивия “ лист.
Какво се е свършило?
Непосредствено след влизането на България в „ сивия “ лист държавното управление образува Съвет за съгласуваност и съдействие в областта на ограниченията за битка с прането на пари и финансирането на тероризма. В него влизат основни министерства, както и звена като Агенция „ Митници “, Национална организация за приходите, Агенция по вписванията, ДАНС, прокуратурата и други. Там е направена детайлна национална тактика за битка с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която е със период 2024 – 2027 година
Стоянова регистрира прогрес по няколко основни рекомендации на FATF – за дейно използване на целеви финансови наказания за финансиране на тероризъм, за сложна инспекция и за прозрачността на действителната благосъстоятелност на юридическите лица.
Институциите и частният бранш успяхме да се обединим и бяха създадени и признати законови промени, с цел да бъде регистриран прогрес. Първият постоянен отчет беше направен през юни и в него бяха адресирани редица други дейности, които са включени в проекта за деяние, с цел да отчетат, че сме отстранили съответните стратегически недостатъци “, съобщи Стоянова.
Тя посочи, че ограниченията са от друг темперамент – законови промени, въвеждане на ефикасни системи, възстановяване на ефикасното използване, което се потвърждава със статистика и действителни случаи, и касаят разнообразни сфери от националната система за битка с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Като съответни образци даде приемането на първия по-цялостен разбор на рисковете при финансирането на тероризма и прането на пари в бранша на виртуалните активи, както и по-задълбочена оценка на рисковете от финансиране на тероризма в секторите на организациите с нестопанска цел.
Как попадането във FATF въздейства на България?
Влизането в „ сивия “ лист на FATF единствено по себе си не е поради определяне на случаи на пране на пари, а поради показани недостатъци в механизмите за противопоставяне на прането на пари и финансирането на тероризма и слагането на тези страни под „ засилено наблюдаване “.
FATF е измежду най-важните звена на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). България се бори да влезе в нея от близо 20 години, като малко преди попадането ѝ в „ сивия “ ѝ лист реализира и лек напредък – при започване на предходната година ръководителят на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Матиас Корман регистрира понижаване на корупцията в България и прогноза за присъединението ѝ към клуба до 2025 – 2026 година
Попадането на България във въпросния лист е спънка и пред влизането на страната в еврозоната, като мястото на България в „ сивия лист “ на FATF бе очебийно в конвергентния отчет на Европейската централна банка.
Това потвърждава, че когато FATF сложи дадена страна под засилено наблюдаване, това първо е репутационен проблем.
А също така включването на България в листата има и всекидневно отражение. То не лимитира връзките на задграничните кредитни и финансови институции с българските банки, само че води до по-засилен мониторинг и използване на разширени ограничения за сложна инспекция на някои интервенции от и към България.
Кореспондентските банки вършат по-задълбочени инспекции на обособени интервенции, изискват спомагателни документи и информация, което допуска ангажирането на по-голям запас от страна на банките, и може да докара до закъснение на осъществяването на някои заплащания “, изясняват за Economic.bg от Асоциацията на банките в България.
От там допълват, че следят „ дейни дейности за осъществяване на рекомендациите на FATF “.
А съгласно Снежана Калоянова, инспектор и член на Комитета за дребни и междинни одиторски практики към ИДЕС, попадането на страната ни в „ сивия “ лист въздейства извънредно отрицателно за развиването на българската стопанска система.
Когато сме сложени в тази рискова категория, в която евентуално се правят финансови закононарушения, има подозрения за пране на пари и има липса на надзор, това неизбежно прави българските финансови институции и компании нежелани сътрудници в чужбина “, показва тя пред Economic.bg.
Какво остана?
В последния отчет от юни FATF обърна внимание на потребността от по-сериозен контрол върху избрани браншове от финансовата система, като да вземем за пример оператори на парични преводи, обменни бюра и брокери на недвижими парцели.
Според ИДЕС главният недостиг на страната е в събирането на данни за другите браншове и във водената политика за предварителна защита на финансирането на тероризъм и пране на пари.
За да се изпълнят поетите задължения в Плана за деяние и да се извади страната от „ сивия “ лист, естественият механизъм са засилени контролни производства от страна на данъчната администрация “, счита Калоянова.
Според нея обаче финансовият одит прави същата работа, само че без това да е обвързвано със мощен стрес и напън върху бизнеса и всекидневно обвързвано с санкции и лихви. В тази връзка, съгласно нея, отпадането на наложителния финансов одит за дребния бизнес в допълнение ще затрудни следенето на използването и спазването на въведените ограничения за битка с прането на пари и
възможностите на страната ни да бъде извадена от този лист понижават “.
А историческите данни демонстрира, че излизането не става бързо – най-краткият период, в който някоя страна е съумяла да излезе от „ сивия “ лист, е 2 години и половина.
С някои изпълнени и с други – към момента не – идната седмица FATF ще прегледа отчет за напредъка на България. Това съобщи Цветелина Стоянова, шеф „ Финансова дирекция “ към ДАНС – главното звено за битка с прането на пари на страната – по време на форума Digi Pay. Тя отхвърли да даде детайлности по отношение на възможното му наличие и начерта напредъка в проекта на българските управляващи за излизане от „ сивия “ лист.
Какво се е свършило?
Непосредствено след влизането на България в „ сивия “ лист държавното управление образува Съвет за съгласуваност и съдействие в областта на ограниченията за битка с прането на пари и финансирането на тероризма. В него влизат основни министерства, както и звена като Агенция „ Митници “, Национална организация за приходите, Агенция по вписванията, ДАНС, прокуратурата и други. Там е направена детайлна национална тактика за битка с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която е със период 2024 – 2027 година
Стоянова регистрира прогрес по няколко основни рекомендации на FATF – за дейно използване на целеви финансови наказания за финансиране на тероризъм, за сложна инспекция и за прозрачността на действителната благосъстоятелност на юридическите лица.
Институциите и частният бранш успяхме да се обединим и бяха създадени и признати законови промени, с цел да бъде регистриран прогрес. Първият постоянен отчет беше направен през юни и в него бяха адресирани редица други дейности, които са включени в проекта за деяние, с цел да отчетат, че сме отстранили съответните стратегически недостатъци “, съобщи Стоянова.
Тя посочи, че ограниченията са от друг темперамент – законови промени, въвеждане на ефикасни системи, възстановяване на ефикасното използване, което се потвърждава със статистика и действителни случаи, и касаят разнообразни сфери от националната система за битка с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Като съответни образци даде приемането на първия по-цялостен разбор на рисковете при финансирането на тероризма и прането на пари в бранша на виртуалните активи, както и по-задълбочена оценка на рисковете от финансиране на тероризма в секторите на организациите с нестопанска цел.
Как попадането във FATF въздейства на България?
Влизането в „ сивия “ лист на FATF единствено по себе си не е поради определяне на случаи на пране на пари, а поради показани недостатъци в механизмите за противопоставяне на прането на пари и финансирането на тероризма и слагането на тези страни под „ засилено наблюдаване “.
FATF е измежду най-важните звена на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). България се бори да влезе в нея от близо 20 години, като малко преди попадането ѝ в „ сивия “ ѝ лист реализира и лек напредък – при започване на предходната година ръководителят на Организацията за икономическо сътрудничество и раз Матиас Корман регистрира понижаване на корупцията в България и прогноза за присъединението ѝ към клуба до 2025 – 2026 година
Попадането на България във въпросния лист е спънка и пред влизането на страната в еврозоната, като мястото на България в „ сивия лист “ на FATF бе очебийно в конвергентния отчет на Европейската централна банка.
Това потвърждава, че когато FATF сложи дадена страна под засилено наблюдаване, това първо е репутационен проблем.
А също така включването на България в листата има и всекидневно отражение. То не лимитира връзките на задграничните кредитни и финансови институции с българските банки, само че води до по-засилен мониторинг и използване на разширени ограничения за сложна инспекция на някои интервенции от и към България.
Кореспондентските банки вършат по-задълбочени инспекции на обособени интервенции, изискват спомагателни документи и информация, което допуска ангажирането на по-голям запас от страна на банките, и може да докара до закъснение на осъществяването на някои заплащания “, изясняват за Economic.bg от Асоциацията на банките в България.
От там допълват, че следят „ дейни дейности за осъществяване на рекомендациите на FATF “.
А съгласно Снежана Калоянова, инспектор и член на Комитета за дребни и междинни одиторски практики към ИДЕС, попадането на страната ни в „ сивия “ лист въздейства извънредно отрицателно за развиването на българската стопанска система.
Когато сме сложени в тази рискова категория, в която евентуално се правят финансови закононарушения, има подозрения за пране на пари и има липса на надзор, това неизбежно прави българските финансови институции и компании нежелани сътрудници в чужбина “, показва тя пред Economic.bg.
Какво остана?
В последния отчет от юни FATF обърна внимание на потребността от по-сериозен контрол върху избрани браншове от финансовата система, като да вземем за пример оператори на парични преводи, обменни бюра и брокери на недвижими парцели.
Според ИДЕС главният недостиг на страната е в събирането на данни за другите браншове и във водената политика за предварителна защита на финансирането на тероризъм и пране на пари.
За да се изпълнят поетите задължения в Плана за деяние и да се извади страната от „ сивия “ лист, естественият механизъм са засилени контролни производства от страна на данъчната администрация “, счита Калоянова.
Според нея обаче финансовият одит прави същата работа, само че без това да е обвързвано със мощен стрес и напън върху бизнеса и всекидневно обвързвано с санкции и лихви. В тази връзка, съгласно нея, отпадането на наложителния финансов одит за дребния бизнес в допълнение ще затрудни следенето на използването и спазването на въведените ограничения за битка с прането на пари и
възможностите на страната ни да бъде извадена от този лист понижават “.
А историческите данни демонстрира, че излизането не става бързо – най-краткият период, в който някоя страна е съумяла да излезе от „ сивия “ лист, е 2 години и половина.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ